Подробности, фантастика и Пекин
Подробности, фантастика и Пекин
Blog Article
Следващите два дни, всичко продължи по старо му – аз ходех да си работим по обекта с бай Данчо, Ели заедно с майка ѝ и баба ми изчистваха и подготвяха за зазимяване двора, прибираха цветята, подреждаха мазето, вечер хапвахме заедно, всеки по стаята си, през деня доста малко контакт и разговор имахме с Ели и си мислех, че явно сме приключили. Все пак, гледам на закритата тераса има простор и едни готини сутиени и бикини прострени, един тесни клинчета за езда, абе много секси, но си трая, все пак говорихме нещо. В последния ден, обаче, вече нямаше много за работа и Ели ненадейно пак ми предложи да ходим да пояздим – качих се пак до стаята, в раницата имах още презервативи, взех един в джоба и тръгнах (този път вече нямаше да се правя на идиот с портфейла). Тръгнахме леко, поговорихме си конкретно за езда. Ели каза:
— Долавям, но слабо… слива се с другия и се губи! — отговаря Никола, па наставя:
Останете вкъщи майка, отегчена от живота, намира ново хоби.…
Приказник. /Допълнено и преработено издание/ Румяна Пенчева, Мирела Костадинова
Това бяха петима селяци от загорските краища, дошли с коси на рамо да търсят работа в далечна Тракия, дето тревите зреят по-рано.
- Магдалино, ако ти не жалиш себе си, пожали него! - казал някой на девойката.
Возим се, но коня шантав – бърза сам, без да му дава зор някой, в един момент забави ход, ??????? след малко спря, загледа се някъде настрани и аха да тръгне да ни тегли натам. Удържа го Ели и каза:
Автор е на редица разкази, наситени с жизнерадостен и весел смях, в които се оглежда дяволитият български селянин, готов да се шегува и в най-тежките моменти от своя нерадостен живот; белег на несломената жизненост на българския национален характер.
Той имаше суров поглед и неподвижно лице, по което светлината от огъня играеше като по камък. Гласът му беше тежък и грапав.
- Ще взема оня, който ме изведа на върха на Самодивските скали.
Той се емна леко и тихо, па полека-лека се засили и се залюля на мощни вълни над полето. Никола остави снопа и плесна ръце.
В лицето на опасността човек трябва да проявява воля и решителност и да знае, че преодолее ли препятствията – става по-силен.
А младата Магдалина прибавила още една мъка в момковите сърца - тя била най-хубавото момиче на света.
Все по-малко ми се стои в такава връзка, искам поне малко по-добро отношение и взаимност.